IX) Методи на датировка

Библията описва Сътворението ( и особено сътворението на човека), като случило се преди около 6 000 год, еволюционният модел пък напротив, задължително се нуждае от стотици милиони години...Така възниква въпросът, може ли да се намерят обективни методи за отчитане на изминалото време ? Всички системи се променят с времето и при много от тях се произвеждат натрупващи се , измерими резултати. Геохронологията познава над 80 „часовника” основани на физични процеси и почти всички от тях сочат към млада земя, но преобладаващия брой учени са невярващи в Бога и затова пренебрегват останалите , а усилено публикуват само радиационните методи , като интерпретират данните от тях в полза на милиардите години.

a)Радиовъгленов метод (Radiocarbon dating)

Въглерод 14 (радиовъглерод, C-14) , е радиоактивен изотоп на въглерода който се образува в горните слоеве на атмосферата, когато азот-14 поглъща топлинни неутрони получени под действието на космическата радиация³⁰:

Но тъй като е нестабилен, C-14 започва отново да се разпада до N-14 с период на полуразпад 5730 години :

Въглеродът се свързва с кислород, образувайки въглероден двуокис и постъпва в нормалната обмяна на живите организми. След смъртта на организма, въглерода престава да постъпва , и радиоизотопа му постепенно намалява заради разпада, затова по съотношението С-14/С-12 би могло да се определи преди колко време е била смъртта на организма. Но това се изчислява въз основа на няколко съществени предположения.

Атомите С-14 са доста редки, на всеки от тях се падат около 0,765 х 10¹² атома от стабилния C-12, установено е че скоростта на образуване на С-14 в атмосферата (18 до 27 атома на грам в минута) е по-голяма от скоростта на разпад (16 атома на грам в минута) с 30 до 100%. Равновесието в системата би трябвало да се установи 30 000 год след началото и, а по-малкото от равновесното количество С-14 съответства на земя с възраст по-малка от 20 000 год или дори от 5 000 год. Самия малък процент на С-14 в пробите се явява ограничение за възрастта която би могла да се изследва. При възрасти теоретично над 60 000 год (около 10 периода на полуразпад), количеството С-14 би трябвало да е 1000 пъти по-малко от сегашното и не би могло да се установи дори при използване на ускорителна масспектрометрия. ³¹ Освен това не може да се докаже че скоростта на образуване на С-14 в миналото е била същата като днес, дори напротив, някои факти показват че в миналото тя е била много по-малка.

Проникването на космическата радиация зависи от силата на земното магнитно поле, което образува т.нар. пояси на Ван Ален, които като защитават земята. Магнитния момент на земята за пръв път е бил измерен през 1835 год и от тогава до сега се измерва на всеки 5 години. При анализ на данните се вижда че той намалява експоненциално и преди 1400 год магнитното поле на земята би трябвало да е два пъти по-силно от сега. Това означава по-малко образуване на С-14 в миналото , и съответно проби от тогава биха изглеждали много по-стари от колкото са в действителност. Втората бариера пред космическата радиация е самата атмофера, има сериозни предположения че преди потопа над атмосферата е имало няколко километрова обвивка с изключително висока относителна влажност, ако това означава «водата, която беше над простора» от Битие 1:7. Такава обвивка освен защита от космическата радиация би осигурила парников ефект и топъл, влажен климат на цялата земя, би била източник на водата за потопа и би довела до атмосферно налягане два пъти по-високо от днешното. За по-топлия климат от преди потопа говорят намерените вкаменелости от палмови листа в Канада, и внезапно замръзналите мамути в Сибир, в стомасите на които са намерени останки от топлолюбиви растения. Мамутите са огромни тревопасни хоботни, които са се хранели с огромни количества тропическа растителност , а не с борови иглички или сняг и ледени висулки. Вземайки в предвид устройството на динозаврите- относително малките им ноздри (колкото на коня), изключително голямата дължина на трахеята, създаваща препятствие за циркулацията на газовете, малкият им гръден кош съответно с малки бели дробове, разбираме че животът им би бил възможен само при по-високо атмосферно налягане ( и може би и с по-голямо процентно съдържание на кислород). Освен това са намерени скелети на птерозаври с размах на крилата 15 метра ³², при това те са открити в равнините на Тексас а не до високи скалисти брегове, а мускулната сила на това същество въобще би била достатъчна за да направи крилете му използваеми единствено при по-високо от сегашното атмосферно налягане.

Вулканичната активност и изгарянето на изкопаеми горива отделят много С-12, това намалява относителния дял на С-14 и на регионално ниво показва възраст по-голяма от действителната, ядрените опити напротив, увеличават количеството С-14. Някои организми могат избирателно да усвояват повече или по-малко С-14 от останалите , това се дължи най-вероятно на факта че получават въглерод не само по цикъл минаващ през атмосферата. Така пресни тюленови кожи са датирани на 1300 год, живи мекотели – на 2300 год, пролетни растения на 17300 год. Пробите през които се филтрира вода могат да получат или да загубят С-14 чрез нея, музейни образци могат да получат С-14 от дървените или картонени опаковки.

Когато се вземат в предвид всичките нужни корекции, метода може да бъде полезен, особено при предмети по-млади от 3 000 год. Ползването дръвесина от фараоновите гробници, от гигантски секвои или осилести борове позволява калибровка на метода чрез сравняване на получените резултати с датите получени от независим метод, като историческите данни или пръстените по дърветата, но такава калибровка е ограничена в рамките на 3 до 5 хил. год. За предполагаеми възрасти от 5 до 60 хил.год изследването е въпрос не на калибровка а само на екстраполация и интерпретация на данните, за възрасти над 60 000 год или за изцяло вкаменени проби, лишени от въглерод метода е напълно неприложим. Наличието на С-14 във въглищата и нефта, смятани за образувани преди стотици милиони години е необяснимо за еволюционистите, наличието му в диамантите пък е още по-голяма загадка за тях.

б)Уранови методи

Това са цяло семейство от методи за определяне възрастта на скалите (в които са намерени вкаменелости), и всички те се базират на разпадането на урана и сродния му елемент торий по дълги канали на разпад, докато се получи радиоактивно олово и хелий.

Всички радиационни методи са основани на няколко задължителни и по никакъв начин не доказуеми предположения:

1. Системата първоначално се е състояла само от родителския елемент.

2. Системата е била затворена, за външни процеси ( изследваните елементи нито са били отнемани, нито са били добавяни към нея).

3. Скоростта на разпада е била постоянна и равна на днешната.

Ясно е че при такива предположения можем да говорим само за вяра но не и за обективна наука.

В залежите на уран, освен радиоактивните олово 206; 207 и 208, често се открива и обикновеното олово 204 , за което се смята че няма радиоактивен родител и след като то независимо присъства в пробите (от сътворението) , идеята че другите изотопи на оловото са отсъствали не е нищо повече от произволно предположение.

Уранът лесно се извлича от скалите чрез подземните води, и не е лишен от химическа активност, затова не можем да говорим за затворена система, освен това свободното прихващане на неутрони може да превръща олово 206 в 207, а 207 в 208 .

Космическата радиация и свободните неутрони могат да влияят и на самата скорост на разпад на урана. Периода на полуразпад на уран 238 е определен на 4,51 млр. год. Това е измерено преди половин век като с Гайгеров брояч в продължение на едно или няколко денонощия е било измервано количеството алфа частици изпускани от малък кристал урансъдържаща руда. Но няколко денонощия на фона на 4,5 млр. год. се отнасят както 1 мм...към разстоянието до Луната... а в действителност тази скорост може и да не е постоянна, може и да се окаже че тя също е подчинена на втория принцип на термодинамиката...това може да важи и за други фундаментални константи като например скоростта на светлината, за сега науката не може нито да отхвърли нито да потвърди това. Идеята за закономерна постоянна скорост на полуразпад в продължение на дълги периоди от време не е научно установен факт а е само предположение.

Често се случва възрастите на скалите определени по различните методи от семейството уран-торий-олово да се различават както по между си, така и от предполагаемата «еволюционна възраст», в тези случаи възрастите се коригират ...според предполагаемата възраст на вкаменелостите...

в)Калий аргонов метод.

Tова е най-често използвания метод за определяне възрастта на скалите (включително и на тези съдържащи вкаменелости) . Предимството му пред урановия е в много по- широкото разпространение на калия в литосферата. Метода се основава на факта че 11,2 % от изотопа калий-40 чрез процес на „електронно прихващане”, се разпада до аргон- 40, с период на полуразпад 1,31 милиарда години и в същото време 88,8 % от калия чрез бета разпад, се разпада до калций 40.

При този метод отново има същите недоказани предположения:

1) Не може да се докаже че в началото системата се е състояла само от родителския елемент. Дори напротив, аргонът е доста разпространен в прирдата, съдържанието му в атмосферата в обемни проценти е почти три пъти по-високо от това на въглеродния двуокис, (като изотопа аргон 40 е 99,6% от всичкия аргон) при това положение чрез разпад на калий-40 дори за 5 млр. год не би могло да се образува повече от 1% от сега съществуващия аргон. Тоест, дори и според еволюционния модел почти всичкия днешен аргон-40 е присъствал на планетата още от самото начало и не е образуван от разпада на калий. Част от атмосферния аргон-40 може да бъде хванат от лавата и включен в състава на вулканичните скали, това количество се изчислява с поправка отчитаща съотношението му с аргон-36 (който се образува от аргон-40 в горните слоеве на атмосферата) но поради по-силното магнитно поле спиращо космическата радиация в миналото аргон-36 най-вероятно е бил далеч по-малко от днес. Заради разпадането на калия не само до аргон, но и до калций, метода се калиброва по урановия метод, но самия уранов метод също е основан на предположения. Освен това калият присъства в магмата и разпадането му с образуване на аргон протича още там, в процеса на кристализация когато лавата изстива този аргон бива хванат в скалата и затова скали образувани на Хавайските острови само преди 200 год са датирани по този метод на възрасти от 22 млн до 3 млр. год.

2) Системата калий-аргон е отворена, аргонът газ (при това изключително инертен) и може да се изпарява от минералите. Калият пък е от активните елементи и като пример до 80% от него в образец от малък метеорит могат да бъдат отмити с вода за 4,5 часа.

3) Скоростта на разпад на калия е зависима от неутронния поток.

г)Други методи за датиране

- Метода на «радиохало».

Според теорията за “Големия взрив”, са били необходими 300млн.г., на гранита за да кристализира. Разпадането на радиоактивните частици в твърдата скала довежда до поява на сферични зони на поразяване на заобикалящата ги кристална структура, наричани радиохало. Сфери от разпада на 218Po (с период на полуразпад само 3 минути ) често се съдържат в кристалите. Времето за полуразпад на полоний 214 ( също срещан в гранита ) е 0,000164 от секундата. Това означава, че гранита за стотни от секундата е трябвало да стане кристален и да “запише” в себе си 7-те периода на полуразпад на полоний 214. това е научно доказателство за процес на мигновено сътворение. Робърт Джентри използвал йонна микросонда способна да отчете наличието на отделни атоми, и изследванията му показват че включенията в центъра се състоят предимно от „дъщерния” елемент олово 206. Периода на полуразпад на уран 238 е 4,5 млр год. и се е очаквало във включенията да има поне половината от първоначалното количество уран, но в действителност не бил намерен нито един атом уран или торий, нито следи от техните радиохало, а това означава че процеса е започнал с полоний 218. Извода е само един, тези скали са била създадени твърди още от сътворението, а не от изстиваща за милиони години течна магма.

- Ерозията на континентите. При сегашните темпове на ерозия, всички континенти биха били изравнени до морското равнище само за 14 млн. год. А в Скалистите планини, на хиляди метри надморско равнище са открити милиарди вкаменелости в пластове за които се твърди че са на стотици милиони години. Те биха могли да се запазят, само ако земята е по-млада. Според еволюционния модел преди 400 млн год. се появяват първите сухоземни животни ...но това означава че ерозията почти 30 пъти би трябвало да е унищожила всички останки от тях, и е нужно да се измислят потъвания и издигания на континентите съобразени с възрастта на фосилите изисквана от еволюционния модел.

За милиони години седимента в океана би трябвало да е 30 пъти повече от днешния.

Почвения слой се образува със скорост 15 см на 5 до 20 хил.год. и за милион години би трябвало да има слой почва поне 50 пъти по-дебел от сегашните 20 см.

Реките пренасят наноси които се натрупват в делтата им и при сегашния темп, делтата на Мисисипи се е натрупала само за 5 000 год, а за милиони години тя би трябвало да е достигнала до Африка.

Ниагарския водопад разрушава ръба си със скорост до 1,5 метра в година и за преместването му до сегашното положение са били нужни само 5 000 год.

Минералите от сушата се разтварят в реките и биват отнасяни в океана, където постоянно увеличават концентрацията си. Но никоя от сегашните им концентрации в него не отговаря на предполагаемата еволюционна възраст на океана. Особено ярък е случая с урана, общото му количество в океана е 10¹⁵ грама, а годишния приток с реките е 10¹¹ грама което означава че цялото количество уран в океана се е натрупало за 10 000 год .

Мъртво море ежегодно получава 850 000 тона соли от река Йордан, и сегашното му количество от 114 600 000 000 тона може да се получи от нея само за 14 хил. год.

Със сегашния темп на изригване на вулканите целият световен океан би се образувал само за 340 млн год, от изригваната при това млада вода. По тази логика в средата на епохата на рибите на земята не е имало никаква вода, или трябва да се измисли механизъм по който водата да се връща отново дълбоко в земната кора.

Кораловите рифове могат да се натрупат изцяло само за няколко хиляди години.

Сталактитите в пещерите растат със скорост 1,5 м. за 50 год ( под паметника Линкълн във Вашингтон) или 60 см за 30 год в тунел на Лондонското метро превърнат в бомбоубежище.

Слънцето се свива с 0,04% за век , ( т.е 60 см на час ) което означава че преди 250 000 год диаметърът му би бил два пъти по-голям от сегашния и животът на земята би бил невъзможен, а няма никакви данни говорещи за цикличност на явлението.

Всеки ден от космоса в атмосферата на земята навлизат от 10 000 до 100 000 тона метеорити. Поради силното триене с въздуха, те изгарят и падат във вид на прах. Ако Земята и Луната са на една и съща възраст, то на Луната, този прах, е трябвало да се натрупа по цялата повърхност като пласт с дебелина близо 1,5м , но там е открит метеоритен прах едва няколко милиметра, следователно тя е на възраст на не повече от 10 000 г .

Количеството никел, произхождащ от космическия прах е натрупан на Земята и на Луната за не повече от 9 000 год, ( а самото му присъствие в междупланетното пространство е доказателство за млада слънчева система ).

Наблюдавт се комети обикалящи около Слънцето с период по-малко от 150 год, а тъй като част от кометата се изпарява на всяка обиколка, такива комети биха живели максимум 10 000 год. За да оправдаят съществуването им, еволюционистите са измислили въображаем „облак на Орт” далеч в периферията на слънчевата система, от който периодично излитат комети. Но до днес няма никакви наблюдения за такъв облак.

Ако Земята е на милиарди години количеството хелий в атмосферата би трябвало да е милион пъти повече от сега. В атмосферата на милион атома Не-4 се пада един атом Не-3 , радиоактивният разпад постоянно освобождава нов Не-4, но пък в скалите на милион атома Не-4 се падат 300 атома Не-3 и той също постепенно постъпва в атмосферата. Дори и част от хелия да излита в атмосферата Слънцето постоянно добавя нов хелий в нея и според Мелвин Кук този процес не би могъл да започне по-рано от преди 10 000 год.

Силата на земното магнитно поле намалява два пъти на всеки 1400г а за 20 000г. би било толкова силно, че земята би била магнитна звезда. Нещо повече преди 10 000г. електрическия ток произвел магнитното поле би генерирал толкова топлина че животът на Земята би бил абсолютно невъзможен.

Нефтените залежи имат твърде високо налягане, което за милиони години би трябвало постепенно да е спаднало заради проникване на нефт през шуплите на скалите.

Най-старите секвои днес са на 4000 год, а осилестите борове са на не повече от 5 000 год.