3) „Липсващите звена” между човека и маймуните .
През 1871 год. Дарвин публикува книгата си „ Произход на човека” (Descent of man) в която залага идеята че човекът и маймуните имат общ предшественик, и тъй като вкаменелости на такова същество не са открити, през 1894 г. Ернст Хекел поръчва на художника Gabriel von Max да използвайки фантазията си и да нарисува нещо средно между маймуна и човек.
9
Хекел нарича картината Pithecanthrophus Alalus (неговорящ маймуночовек).
а) Човекът от Ява.
Още през 1887 год вдъхновен от професора си Хекел, 29 годишният холандски лекар Йожен Дюбоа, решава да намери вкаменелостите на маймуночовека.След като не намира финансиране за идеята си , той се записва като хирург на колониалните войски и заминава за Малайзия, където няма палеонтолози които биха потвърдили истинноста на евентуалните му находки. Скучаещата военна администрация проявява интерес към идеите му и зачислява понякога и до 50 войници да извършват разкопките му. През 1889 год са открити два вкаменели човешки черепа, но тъй като са нежелани за идеята , и Дюбоа ги прикрива. През 1891 год намират вкаменен маймунски зъб и теме от черепна кутия на маймуна. На следващата година на 15 метра от темето откриват човешка берена кост и Дюбоа решава че те принадлежат на един и същ индивид. След това откриват още 4 човешки бедрени кости и зъб, които отново са прикрити. През през 1895 г. Дюбоа се връща в Европа с маймунското теме и човешката бедрена кост, нарича ги Pithecanthropus erectus - (изправен маймуночовек), и решава че обемът на мозъка му е 900 кб.см. (освен тях носи 15 сандъка животински кости) . Рудолф Вирхов, признат авторитет по сравнителна и патоанатомия разглеждайки костите заявява че черепа е на гигантски гибон а бедрената кост е човешка и няма никакво отношение с черепа.
10
От огледа се забелязва че костта е принадлежала на доста тежка дама, достигнала преклонна възраст въпреки тежко хронично костно заболяване ( деформацията е оградена в червено), което е възможно само в културно общество с грижа за болните. Когато през 1920 год, когато професор Смит съобщава за намерените в Австралия останки от най-древния Homo sapiens, Дюбоа заявява че най-древния човек е негово откритие и едва тогава показва двата човешки черепа и останалите бедрени кости. Ако преди това и беше показал, никой не би търсил каквато и да било връзка между маймунско теме и човешка бедрена кост.11
б) Пилтдаунският човек
През 1908 г. работници копаещи траншея разбиват с кирките си вкаменен човешки череп, парчетата попадат у трима от местните влиятелни хора нотариуса, отговорника на геологическия отдел и Пиер Тейяр да Шарден- католически монах, любител антрополог, които продължават търсенето и още първия ден намират половина от челюст на орангутан. Вдъхновените анатоми допълнили липсващите парчета, ползвайки фантазията си, и се споразумяли за обем на мозъка от 1200 кб. см.
12
През 1950 год папа Папа Пий XII издава енцикликата Humani Generis13 в 36-та точка на която пише 14
«... Учението на Църквата не забранява изследването според доктрините на еволюцията, за това произхожда ли човешкото тяло от вече съществуваща жива материя – защото Католическата вяра ни задължава да се придържаме към това че душата е непосредствено създадена от Бога...» (Преводът е мой)
Това представлява официално отричане от Библейското учение за смъртта засягаща и тялото и душата и идваща в човечеството едва след грехопадението на Адам и Ева. През 1953 год музея разрешава изследване на костите при което се установява че челюстта дори не е вкаменена, а е боядисана за да изглежда стара, зъбите са изпилени , а съпътстващите вкаменелости са радиоактивни подобно на находките от северен Тунис, (а Тейяр де Шарден по това време е преподавал в Кайро и е посещавал различни разкопки в Северна Африка). Става ясно че тук има измама в която са въвлечени повече хора...
в) Човекът от Небраска
В началото на 20-ти век в много от щатите на Америка е било забранено преподаването на еволюцията в училищата, и веднага щом такъв закон е бил приет в Тенеси, американския съюз за гражданска свобода (ACLU ) обявил във всички вестници че ако някой учител се реши да наруши този закон, то съюзът ще поеме финансирането на всички съдебни издръжки. През 1922 год Херолд Кук намира вкаменен зъб в щата Небраска , който е обявен за принадлежащ на Hesperopithecus haroldcookii .
15
Въз основа на този зъб, Illustrated London News, на 24 юни1922 публикува следната картина на „маймуночовека” и половинката му. Забелязва се значителен прогрес във въображението на художника в сравнение с рисунката поръчана от Хекел.
16
17
Тук човека е в движение, служи си с тояга, жена му използва камък, в далечината се виждат изчезнали вече животни...рисунката е напълно обяснима, защото за разлика от голата фантазия при предишната рисунка, тук художника разполага с истински, материален зъб... не е обясним само изобилието от детайли и подробности в нея...И за да направят възможно най-гръмка реклама на откритието, АCLU бореща се за отмяна на антиеволюционния закон, дала под съд учителя по физкултура Джон Скоупс, затова че замествайки боледуващия две седмици учител по биология, преподавал на децата ...теорията на еволюцията (!!!) ... Самият Скоупс дълбоко се съмнявал дали е говорил нещо за еволюцията в предвид скромните си познание в тази област, още повече че според училищната документация на злополучния 24 април той въобще не е бил в училището...Но защитата , (наета пак от АCLU) , въобще не споменала това, защото целта била не оправдаване на обвиняемия а реклама на маймуночовека и АCLU не жалела средства за това, за първи път в историята съдебния процес се транслирал по радиото и добил всемирна известност като «Маймунския процес», а по общо количество думи предадени по телеграф на задграничните агенции, процеса счупил рекордите на всички събития случили се когато и да било преди това в историята на Америка. Като свидетели на защитата били призовани учени разказващи подробно за «хрилните» цепнатини на човешкия ембрион, за «излишните» органи, за «еволюцията» на коня и т.н.т. и нашироко тиражирали портрета на маймуночовека нарисуван по истински зъб...и когато максимално разгласили идеите си, точно преди заключителната реч на изключително авторитетния обвинител Уилям Брайън...адвоката на подсъдимия признал обвиненията за основателни и процеса приключил. Така публикуваните материали съдържали само идеите на еволюцията и се създавало впечатления за пълна липса на контрааргументи. През 1928 год било установено че зъбът принадлежи на изчезнал от Северна Америка вид диви свине( пекари), а през 1972 год в Парагвай било открито стадо такива свине...
г)Пекинският човек
През 1929 год, в Китай, в местността наречена Чу Кю Тиен (Zhoukoudian) , т.е. хълм на драконовите кости е намерена вкаменена черепна кутия, повече приличаща на маймунска, но без долната челюст. На 16 декември същата година, Дейли телеграф съобщава че пак там са намерени 10 вкаменени пълни човешки скелета...но вероятно следвайки примера на Дюбоа, повече за тях нищо и никога не се съобщило. До 1934 г са открити още още 14 такива части от маймунски черепи, 11 челюстни кости, 7 бедрени, 2 раменни , една китка и 147 зъба. Били намерени хиляди кости на други животни включително елени и слонове, и частите от маймунските черепи били размесени с костите на другите животни. От намерените парчета е сглобен модел на черепа на синантропа „Нели”. През 1931 год проф. АнриБрей от Френския колеж и Института по палеонтология на човека посещава мястото на находките и доклада му дава допълнителна светлина върху ситуацията. Оказва се че на територията на разкопките са открити поне 100 000 кремъчни и костени оръдия на труда и техни фрагменти, в съседната пещера е открит половин метров слой кварцови люспи оставащи от обработка на материала, като в самия хълм нямало находище на кварц от което следва че материала е пренесен от долината. Става ясно че комплекса пещери е бил древна фабрика за изработка на каменни оръдия на труда, както най-искусните предмети от нея са т.нар „боло” – каменни топки с идеално сферична форма, които закрепени по 2-3 за разклонено въже служат като ласо увиващо се около краката и повалящо бягащи животни.18 Освен това съществена част от отложенията в пещерата предствалява седем метров слой пепел, а минералите намиращи се в грунта са се спекли под действието на огъня, това е било голяма пещ горяща десетилетия и исползвана със стопанска цел. През 1934 год са публикувани сведения за останките от 6 човешки скелета, 3 от тях цели , затрупани под срутения свод на горната пещера. Там са намерени кремъчни и костни оръдия на труда от същия тип, както и костена игла и пробити зъби на животни. Може лесно да се направи извода че това са истинските обитатели ползващи пещерния комплекс, а маймуните са само част от менюто им, разбитите маймунски черепи са свидетелство че поради жилавото месо, ловеца не е носил до пещерата цялата маймуна, а е вземал само главата, отварял е черепа откъм основата и е изяждал мозъка, и до днес считан за деликатес. Публикациите на Пекинската „Лаборатория по изследване на кайнозоя” обаче само бегло споменават за всички тези факти като за „следи” от огън (за 7 метра пепел !!!) , и „някои” оръдия ( за 100 000 !!!) . А Британския музей предствая на публиката следната картина, с няколко горящи съчки и „маймуночовек” който чука два камъка един в друг :
19
Брей предприема второ пътуване до Пекин през 1934 год, и пише статията „Обработка на кости и рога в Чу Кю Тиен” , но Лабораторията по кайнозоя я публикува едва след 5 години и пише че всички (!) артефакти описани в нея са били предадени на музея в Нанкин, от където са изчезнали в хода на войната през 1937 год и вече са „недостъпни за науката” и че няма възможност за представяне на информация През 1941 год е прието решение за евакуация на всички чу-кю-тиенски находки в Америка, те са заковани в съндъци, натоварени на влак и ...повече никой не ги вижда.А в музейте остават само гипсови копия...
д) Люси - „удивително пълния ” скелет на австралопитек.20
През 1974 год Доналд Йохансон намира в южната част на Етиопия 40% от маймунски скелет, като черепа е представен само от долната челюст.21 Скелета е наречен „Люси”, а възрастта му е определена на 3,1-5,3 млн.год. по калиево-аргоновия метод. Бъдещото финансиране на изследванията изисквало откритието да бъде огласено с максимален ефект, и затова е пазено в строга тайна в очакване на подходящие момент - едва след 4 години, на Нобеловия симпозиум по ранния човек. Както всички откриватели, и Йохансон се стремял тук да представи „Люси” като липсващото звено в пряката линия между човека и общия предшественик на маймуната и човека. Други учени пък се стремяли да представят своите открития за това звено, а да обявят чуждите за аномалия и сляпа издънка от еволюционното дърво. Откривателят твърдял че скелета принадлежи на Australopithecus afarensis, т.е „правоходящ” , и като доказателство за изправената походка изтъква реконструираната колянна става.
Формата на тазобедрената става не се вписвала в идеята за изправен вървеж, но на тази забележка бил даден отговора че костите на таза са „леко деформирани”. Самата колянна става била силно раздробена, и това позволявало да бъде възстановена и по човешки и по маймунски модел, височината на скелета е само 1,1м. Но голямата изненада дошла доста по-късно, когато на една лекция в университета в Канзас креационистът Том Уилис попитал Йохансон публично къде са намерени частите от въпросната става, отговорът бил – на 2,5 километра от останалите кости и на 60 метра по дълбоко от тях...което според метода използван от самия откривател ги прави половин милион години по стари от скелета. И единствената причина да бъдат сглобени заедно е наличното „анатомично сходство” .