1) Езикови свидетелства в полза на библейския модел.

2) „Рудиментарните” органи

3)„Липсващите звена” между човека и маймуните.

Вкаменелости от човешки скелети

VIII) Методи на датировка a)Радиовъгленов метод (Radiocarbon dating)

б)Уранови методи в)Калий аргонов метод. г)Други методи за датиране

IX) Въпроси за Сътворението свързани с текста на библията.

6) Лъже ли Бог, създавайки творения които изглеждат

*** *** ***

1) Езикови свидетелства в полза на библейския модел.

Китайците имат вече 4500 години неразрушена цивилизация , което съвпада с времето на разделението на езиците при Вавилон. Писменият китайския език¹ е основан на пиктограми които хилядолетия са запазени неизменни до идването на комунистическата власт през 1948 ма година, при изследването им се забелязват впечатляващ брой словосъчетания които изразяват идеи съвпадащи с библейските разкази за сътворението, едемската градина, грехопадението, потопа и дори кулата от глина, и миграция им от градина намираща се на запад. От тогава те 2000 год. са се покланяли на Небесния Император - Шанг Ти до 500 год пр.Христа, когато идва даоизма будизма и свързаният с тях политеизъм.

²

³

⁴

⁵

Тези въпроси на пръв поглед изглеждат като предмет на литературата а не на биологията, но в същност именно разделянето на езиците изиграва решаваща роля за формирането на обособени човешки раси.

2) „Рудиментарните” органи

Според еволюционния модел, при усъвършенстване на видовете в продължение на много поколения функциите на дадени органи изгубват значението си, органът постепенно отпада и се превръща в рудиментарен. (Според този модел други структури пък се превръщат в нови, несъществуващи до сега органи, и понякога е трудно да се направи разлика между закърняващ или създаващ се орган.) През 1895 год, германския анатом R.Wiedersheim съставя списък от около 180 „непотребни” органа, като включва в него апендикса и опашната кост. С развитието на науката се открива, че всички органи от списъка имат функции в човешкото тяло.

Но еволюционният модел има и вътрешни противоречия – за да бъде органът елиминиран от естествения отбор, той трябва значително да понижава жизнеността на организма и то преди достигане на половата му зрялост, а не просто да е безполезен. Освен това генетичните аномалии (уродства) не бива да се бъркат с „рудименти”, заешката уста, шестият пръст или повечето гръдни зърна (появяват се и на гърба, ръцете или краката) не са свидетелство за произход от други видове, а са генетична мутация.

В организма се наблюдава принципът на презапасяване (бъбреците имат далеч по-голям капацитет от нужния) , затова няколко органа могат да служат на една и съща функция. За да бъде определен като нужен един орган критерий не е това дали организмът може да живее без него, човек може да живее и без крайници или очи, но трябва да му бъде открита поне една функция:

1) Опашни прешлени – служат за закрепване на мускулите поддържащи тазовата диафрагма и връзките на външния анален сфинктер. У човешкият ембрион до четвъртата седмица долната част на гръбначния стълб е по –дълга и от задните крайници, но това е само заради неравномерното развитие на различните отдели от ембрионалния скелет. Сведенията за деца родени с „опашка” показват че това е кожен израстък без прешлени, случайно появил се именно там.

2) Сливиците – са част от лимфната система, разположени стратегически близо до началото на дихателната и храносмилателната системи.

3) Апендикс – служи като орган на лимфната система, отново стратегически разположен на границата между тънкото и дебелото черво. Лигавицата му отделя слуз нужна за смазка при придвижване на чревното съдържание. Вероятно има по-голямо имунологично значение в ембрионалното развитие, предполага се и ендокринна функция които още не са изучени.

4) Тимус – един от най-важните органи на лимфната система.

5)Епифиза- орган на ендокринната система регулиращ връзката между осветеността и антигонадотропната активност чрез хормона мелатонин.

6) Caruncula lacrimalis – (розовото възвишение във вътрешния ъгъл на окото) има поддържаща и направляваща функция. Отделя муцин за овлажняване на окото, събира попадналите в окото частици. Ембрионалното и развитие и инервация напълно се различават от тези на третия клепач у животните.

7) Вежди и мигли- защитна функция

8) Ушни мускули – подпомагат кръвообръщението и са депо за гликоген.

9) Darwin's tubercle на външното ухо при някои хора - просто израз на разнообразието и индивидуалността при отделните хора.

10) Гръдни зърна у мъжете – израз на общата схема при ембрионалното развитие на двата пола, притежават висока чувствителност имаща значение за половата възбуда. Не са израз на филогенеза, мъжете никога не са кърмели и никога няма да кърмят потомството.

11)Жълтъчна торбичка при зародиша – появява се през втората седмица, произвежда кръвни и полови стволови клетки, участва във формирането на храносмилателната тръба и пъпната връв.

12) Хордата на зародиша – има организационно значение в клетъчната диференциация на главния и гръбначния мозък, сърцето, бъбреците и някои мускули.

13) Хрилните торбички – оформят евстахиевата тръба, тимусът и паращитовидните жлези, дават насока на кръвоносните съдове. Нямат нищо общо с хрилете при рибите.

14) Конструкцията на глътката в която се пресичат дихателната и храносмилателната система – храната попада в трахеята не поради лоша конструкция а поради лоша експлоатация. Не е недомислица говореща за случайна поява, а е израз на съвършенно планиране даващо следните предимства:

- отделяне на излишната влага от трахеята

- въздушното налягане изхвърля заседналата храна

- позволява дишане и през устата с поемане на повече въздух

- езикът зъбите и небцето са орган и на речта ( без това щяхме да се нуждаем от две усти с частично съвпадаща функция)

- позволява поемане на храната със засмукване и усещане на вкуса и.

15) Мъдреците – участват пълноценно в храносмилането, неправилното им развитие е поради генетични дефекти а не поради еволюционно смаляване на лицевия череп.

16) „Гъшата кожа” и окосмяването – предупреждават за промяна на температурата , изразяват и нервно напрежение. Окосмяването повишава чувствителността към допир, разпределя равномерно потта и спомага за охлаждането, косата има предпазна функция.

Моделът на Сътворението далеч не изчерпва всичко само с физиологията оцеляването и възпроизводството. Всичко в Творението , а най-вече човешкото тяло е създадено не само функционално но и изключително красиво. Човекът е създаден с душа имаща усет към красивото, и самият той е образ на Бога, израз на Неговото съвършенство. Живите същества също не само живеят във взаимовръзка, но и са символ на дадени качества които Творецът е искал да изрази за прослава на Своето съвършенство и промисъл.

Подобно на ситуацията при човека, някои органи у животните също са със слабо изучена функция.

1. Тазовите кости на китовете поддържат вътрешните органи

2. Шпорите на някои змии не са остатък от крайници а служат при копулацията.

3. Зъбите у ембрионите на беззъбите китове са точки за опора при формиране на челюстните кости.

4. Метатарзалните кости при коня не говорят за произход от трипръст предшественик, а служат за закрепване на мускули и образуват канавка за сухожилия.

5. Очите на слепите пещерни животни – това е по-особен случай когато определена среда на обитание позволява и на мутирали животни да оцелеят а не да бъдат унищожени. Но отново на лице е загуба на генетичен материал. ⁶

Т.нар „биогенетичен закон”, на Ернст Хекел, че онтогенезата е кратко повторение на филогенезата, отдавна е опроверган, а рисунките му са признати за фалшификати. На горния ред са показани рисунките на Хекел изобразяващи зародиши на риба, саламандър, костенурка, пиле, заек и човек, а на долния ред е показано как изглеждат в действителност. ( На по-голямо увеличение тук⁷)

Но дори и да се премахнат на фотошоп жълтъчната торбичка, и всички части от плацентата, а зародиша на пилето да бъде «разтворен» с пречупване на гъбнака, пак приликата е по-малка от тази в рисунките на Хекел, ясно се вижда че той искуствено е занижил разликите, за да приспособи фактите към модела си. ⁸