Минало несвършено време

Глагол в минало несвършено време означава действие, което е минало по отношение на момента на говоренето но е съвременно на друг минал момент.

(Вчера ходих у Пламен.) Той четеше за изпит

Както се вижда, това е време със сложна ориентация на действието. Действието се разполага във времето по отношение на два момента - този не говоренето и друг минал момент, за който се говори. Няма информация дали в момента на говоренето действието е прекратено, или продължава.

Пише – пишех, свири – сирех, мисля –мислех

чете – четях, мълча-мълчах,вървя – вървях

падам –падах, хвърлям – хвърлях.

В други случаи минало несвършено време означава:

а) повторителни действия (Всяка сутрин той ставаше, обличаше се, закусваше и тръгваше на училище).

б) постоянно обичайно състояние (Той обичаше музиката Той вярваше в бога).

Освен тези основни значения и употреби минало несвършено време има и някои допълнителни значения и употреби:

а) изразява сигурност и категоричност - вместо бъдеще (След два дни започваше училище);

б) изразява смекчено, уважително отношение (Исках, да ви помоля за нещо).

в) изразява несигурност поради забрава (Ти кой беше. Ти как се казваше Не живееше ли на улица „Раковски ?).

г) изразява желание (Да имаше сега нещо за пиене);

д) изразява условност (Ако имаше време, щях да дойда).

Окончанията за минало несвършено време са.

число	лице	спрежение
		1 -2 спр (ударение не е на края)	1 -2 спр (ударение е на края)	3 спр.
ед.ч	1. Аз 2.Ти 3.Той Тя То	-ех -еше -еше	-ях(след ж,ч,ш –ах) -еше -еше	-ах,-ях -аше,-яше -аше,-яше
мн.ч	1.Ние 2.Вие 3.Те	-ехме -ехте -еха	-яхме(следж,ч,ш-ахме) -яхте -ахте -яха -аха	-ахме,-яхме -ахте,яхте -аха,яха

При глаголите от първо и второ спрежение тези окончания се прибавят към основа, която съдържа е (имперфектната или сегашната основа). Когато ударението пада върху последната сричка на основата, гласната е от основата се променя в я .Тази промяна не засяга второ и трето лице единствено число. Например

пишех четях ряботех

пишеше чотеше ряботеше

пишеше четеше ряботеше

пишехме четяхме работехме

пишехте четяхте работехте

пишеха четяха работеха

При глаголите от трето спрежение тези окончания се прибавят към основата, която е еднаква с основата на сегашно време

Глаголите от трето спрежение. както и някои глаголи от второ спрежение, имат еднакви форми за минало свършено и минало несвършено време (с изключение на формите за второ и трето лице единствено число). Еднакви са формите и на спомагателния глагол съм

Глагольт е дума, която означава действие, извьршвано или изтьрпявано от някое лице, от някакьв предмет. 89

Глагольт може сьщо да означава поведение или сьстояние на някое лице. 89

ГЛАГОЛИ ОТ НЕСВЬРШЕН И СВЬРШЕН ВИД 89

ИЗМЕНЕНИЕ НА ГЛАГОЛА 89

ЗАЛОГ 89

Залогьт показва какво е отношението на подлога кьм действието в изречението. Бьлгарският глагол има два залога: деятелен и страдателен. 89

Въпросителните форми се образуват с въпросителната частица ли (пишех ли, работех ли, исках ли).

Глаголите от свършен вид нямат самостоятелни форми за минало несвършено време, както нямат и самостоятелни форми за сегашно време. Такива форми се употребяват обаче в подчинени изречения. По изключение, в редки случаи, за изразяване на повторителни действия се употребяват самостоятелно форми за минало несвършено време на глаголи от свършен вид:

Вечер баба седнеше край огнището и разказваше приказки.

Редовно такива форми се употребяват в подчинени изречения

Когато седнеше на стола, той учеше с часове.

При образувано на форми за минало несвършено време са възможни някои звукови промени

а) промяна на к в ч (река - речех, речеше);

б) промяна на г в ж (мога - можех, можеше);

в) промяна на я в е (вляза - влезех, влезеше);

г) удължавано на основата (ям - ядях. ядеше).